Изготвил: Георги Клисарски I курс, специалност Социални дейности (задочно обучение) Ф. номер 77522

Социална политика в Канада

Канада - най-голямата държава в Северна Америка и втора по площ в света, простира се от Атлантическия океан на изток до Тихия на запад и до Северния ледовит на север, на юг и северозапад граничи единствено със САЩ. Федерация съставена от 10 провинции и 3 територии, които са групирани в региони.Тя е парламентарна монархия в лична уния с Великобритания. Английският и френският са официални езици на федерално ниво. Западна Канада се състои от Британска Колумбия и трите прерийни провинции (Алберта, Съскечуан и Манитоба). В Централна Канада влизат Квебек и Онтарио. Атлантическа Канада се състои от трите морски провинции (Ню Брунсуик, о-в Принц Едуард и Нова Скотия) и Нюфаундленд и Лабрадор. За Източна Канада се считат Централна и Атлантическа Канада взети заедно. Три територии (Юкон, Северозападните територии и Нунавут) съставляват Северна Канада. Провинциите си служат с повече автономия от териториите, като те са отговорни за повечето социални програми на страната като здравеопазване, образование, социални помощи и заедно реализират повече приходи отколкото самата държава, едно почти уникално явление в света. Ползвайки своите права за оползотворяване на средствата, федералното правителство може да инициира национална политика в провинциалните зони, какъвто е например Канадският Здравен Акт. Това е така, защото Канада е в петорката на страните с най-добър стандарт на живот, силно просперираща и развита държава, с деветата по големина икономика в света, основана на изобилните природни ресурси и външната търговия, главно със Съединените щати. Страната се нарежда на високо ниво в степента на човешко развитие, качеството на живот, здравеопазване, продължителност на живота, общественото образование, икономическата свобода и защитата на гражданските свободи и политически права.

Социалната политика на Канада включва всички правителствени програми (социални) , които са предназначени да окажат помощ на гражданите извън това което е предоставено на пазара. Канадската мрежа за социална сигурност обхваща широк спектър от програми, и тъй като Канада е федерация, много от тези програми се управляват от провинциите. Канада разполага с широка гама на правителствени трансферни плащания на физически лица, които възлизат на $ 164 милиарда през 2008 г. Само социални програми, които насочват средства към физически лица са включени в тази сума; програми като медицинска помощ и обществено образование са допълнителни разходи .

Приложение
В Канада целостта на социалните дейности на правителството, се наричат "социални програми" (от френски: програми sociaux), вместо названието "социално благополучие", използвано от европейци и британци. Названието "грижи" в Канада, както и в САЩ, разговорно казано, се отнася до директни плащания само на лица с ниски доходи, а не разходи за здравеопазване и образование. Рядко се използва като име на конкретна програма, поради негативните си асоциации и защото думата "благосъстояние" не се превежда лесно на френски.

История
Като цяло преди ''Голямата депресия'' повечето социални услуги били предоставяни от религиозни благотворителни организации и други отделни групи. Промяна на правителствената политика между 30-те и 60-те години на ХХ век води до появата на една социална държава, подобна на много западноевропейски страни. Повечето програми от тази епоха все още са в употреба, въпреки че много от тях били намалени през 1990, тъй като правителствените приоритети били преориентирали към намаляване на дълга и дефицита.
Здравеопазването
Неговата основа се полага през 1984 година с така наречения „Здравен акт”. В него са заложени редица ключови принципи за опазване и съхранение на здравното положение на населението и придобили с времето „полу-конституционен” статут. Важно е да се отбележи отношението на политиците и правителството към медицинските услуги като ежегодно се водят дискусии по темата с цел взимане на най-разумното, справедливо и в услуга на населението решение.
Всички провинции в Канада предоставят универсално, публично финансирано здравеопазване за услуги, които се считат за "необходими от медицинска гледна точка ", техните разходи биват частично субсидирани от федералното правителство. Услуги, които не са "изброени" (т.е. покрити от провинциален застрахователен план), или са били "свалени" (т.е. премахната от плана) могат да бъдат закупени частно. Всички канадци получават безплатно медицинско обслужване, с изключение на зъболечението, а повечето хора над 65 годишна възраст и някои други категории /инвалиди, трудоустроени, нетрудоспособни по една или друга причина хора/ взимат всички и, или висок процент от предписаните им лекарства напълно безплатно. В сравнение с други самоосигуряващи се здравни системи в света, политиката на Канада е необичайна и забранява закупуването на частно застраховане или грижи за всички услуги, които са ''изброени''. Това има за цел да предотврати явление, което е описано като "двустепенно здравно обслужване", което от своя страна ще позволи на богатите, разговорно казано да "пререждат опашката". Въпреки това, през 2005 г. Върховният съд на Канада се произнася в Chaoulli срещу Квебек (прокурор) , че забраната на частната грижа може да бъде противоконституционна, ако предизвиква необосновано забавяне за пациенти.

Образование
Задължително основно образование се осигурява от всички провинции за установената цена. Частното образование е също на разположение, но сравнително високите разходи и приблизителното качество на общественото образование, възпират много родители да го използват, както в сравнение със САЩ или Великобритания. Средно образование не е задължително, и следователно по-скъпо, а образованието след средното е още по-скъпо, но то все още се субсидира до голяма степен от федералното и провинциалните правителства. Студентските заеми също съществуват, за да облекчат разходите.
Жилища
Канадските ипотеки са застраховани от федералната ''Корпорация за канадски ипотеки и жилища'' и повечето провинции имат министерства отговорни за регулирането на жилищния пазар. Тези мерки правят жилищата достъпни за огромна част от населението – около 65% живеят в напълно изплатени собствени къщи и апартаменти.
Степен на подпомагане на доходите
Всички провинции поддържат програма от този вид, известна като: "социално подпомагане", "подпомагане на доходите", "помощ на доходите" и "помощ на благосъстоянието";. Като цяло те са известни като ''благосъстояния''. Целта на тези програми е облекчаване на крайната бедност чрез предоставяне на месечни плащания на хора с малко или никакви доходи. Правилата за допустимост и даваната сума варират в широки граници при различните провинции. Огромно облекчение за обществото са и ниските данъци и като цяло гъвкавата данъчна система.
В Конституционния акт от 1982 биват заложени от парламента във всяка провинция да бъдат осигурени еднакви възможности за развитие на всички канадци, като тяхното положение в обществото не бива по никакъв начин да влияе на качеството на получаваните социални услуги.
Пенсионери
Пенсионната система в Канада започва да изгражда съвременния си облик в средата на 60-те години на миналия век, като за основа бива използвана създадената тридесет години по-рано такава на САЩ. Тя бива приета от всички провинции, но естествено всяка от тях хармонизирала своето законодателство според местните стандарти, било то според етнос, религия, социално положение, квалификация.
През последните четиридесет години се изгражда подходяща среда и за частното пенсионно осигуряване, като цяло капитализмът оказва изключително благоприятно влияние върху размерът на получаваните от пенсионерите надбавки от частните фондове. В комбинация с високия минимален праг на държавното осигуряване се постига стабилност на доходите на гражданите от третата възраст. Не са лишени от надбавки и пенсионираните по болест, инвалидност, загубили нетрудоспособност по една или друга причина. Показателно за ефективността на така създадената система е заеманото от Канада е на едно от първите места в света по размер на помощите за инвалиди, но също така и на първо място по отхвърлени заявления за получаване на ТЕЛК. Повечето канадски пенсионери са допустими за ''Сигурност на Старини", месечно социално осигурително заплащане подлежащо на данъци. В допълнение, повечето бивши работници могат да получават ''Канадски Пенсионен План'' или ''Квебек Пенсионен План'' обезщетения въз основа на техните вноски по време на кариерата си.ь Също така много хора имат частните пенсионни вложения чрез своя работодател, въпреки че е все по-рядко срещано и много хора се възползват от държавните данъчно спестовни вложения, наречени по-просто ''План за регистрирани пенсионни спестявания'' или може самостоятелно да спестяват пари.
Регионална помощ
Поради това, че Канада е силно регионално разпределена, федералното правителство има няколко агенции, посветени на разработването на специфични региони. Трябва също да се отбележи, че регионалните различия също са източник на напрежение в рамките на други програми, особено здравеопазване и застраховане на заетостта.
Аборигенски народи
Тъй като отговорността за "индианците" на федералното правителство в конституцията, и поради културни и исторически различия от останалата част от населението, социални програми за: Първите нации , Метисите и Инуитите хора често се прилага отделно населие от общото такова. Аборигенските канадци страдат по-интензивно от повечето социални проблеми, и имат по-ниски: грамотност на населението, доходи, както и очакваната продължителност на живота, и по-висок процент на лишаване от свобода за сметка от общото население. Налице е значителна полемика над това дали отделното предписване на програми за туземци е положително и полезно за настаняването на малцинство в неравностойно положение - пример на сегрегация и дискриминация, или дори случай на специално отношение и "обратна дискриминация".
Деца и семейства
Обикновено всяка провинция има отдел или министерство отговарящи за благосъстоянието на децата и се занимават с осиновяване, приемна грижа и т.н. От 2007 г. федералното правителство предлага всеобщата полза ''Грижи за Детето'', за да субсидира разходите за детски градини или други форми на грижи за деца. Всяко канадско семейство, което отглежда дете (деца) получава финансова помощ. Ако детето е под 6 години семейството получава надбавки в размер на 100 канадски долара месечно. Повечето от родителите са насърчавани да използват средствата за предучилищна подготовка на децата си, а други да депозират сумите в спестовни фондове. Самотните родители получават помощи в размер двойно по-голям от семействата с двама родители. Годишно се отделят по 250 милиона канадски долара за всички провинции, които са включени в програмите за подпомагане на деца в риск и социално слаби семейства. Бедност
Измерването на бедността в Канада е предизвикателство за статистиците, тъй като се получават сериозни разминавания поради различните критерии за определяне на прага на бедност в отделните региони (между 10.8% и 4.9%) . Бедността прогресивно намалява, поради високия икономически растеж в страната. Всяка година социално слабите граждани получават помощи на обща стойност 164 милиарда канадски долара, по-голямата част от които се усвояват от безработните, регистрирани в бюрата по труда. Тези средства не се облагат с данъци.
Голям брой неправителствени и религиозни организации (Червеният кръст, Армия на спасението, Канадски обединен път и други) създават приюти и столове за социално слаби, където нуждаещите се биват настанявани и получават храна дрехи и подслон.
В заключение еволюцията на социалната политика в Канада, може да бъде обобщена като – никога неутрална, винаги социално насочена, винаги стараеща се чрез законодателството си да удовлетвори максимално и да облекчи населението, като не е толкова важна цената и стойността на постигането на тази цел, колкото благополучието на канадските граждани.

Montreal and Kingston: McGill-Queen’s University Press.
Bradford, Neil. 2002. Why Cities Matter: Policy Research Perspectives for Canada. Discussion
Paper F|23. Ottawa: Canadian Policy Research Networks.
2007. Whither the Federal Urban Agenda? A New Deal in Transition. Discussion
Paper, F|65. Ottawa: Canadian Policy Research Networks.
. 2008. Rescaling for Regeneration? Canada’s Urban Development Agreements.
Paper presented at Annual Meetings, Canadian Political Science Association, Vancouver,
BC. June 5.
Resilient Places. Final Report. Ottawa: Infrastructure Canada.
Gertler, Meric. 2001. “Urban Economy and Society in Canada: Flows of People, Capital and
Ideas.” Isuma Vol. 2, No. 3: 119-130.
Jenson, Jane. 2004. Canada’s New Social Risks: Directions for a New Social Architecture.
Research Report F|43. Ottawa: Canadian Policy Research Networks.
Jenson, Jane, and Rianne Mahon. 2002. Bringing Cities to the Table: Child Care and
Intergovernmental Relations. Discussion Paper F|26. Ottawa: Canadian Policy Research
Networks.
OECD [Organisation for Economic Co-operation and Development]. 2002a. Urban Renaissance:.
2002b. Territorial Review: Canada. Paris: Organisation for Economic
Phillips, Susan D. 2006. The Intersection of Governance and Citizenship in Canada: Not Quite the Third Way. Montreal: Institute for Public Policy.
Polèse Mario, and Richard Stren. 2000. The Social Sustainability of Cities: Diversity and the
Management of Change. Toronto: University of Toronto Press.
Saint-Martin, Denis. 2004. Coordinating Interdependence: Governance and Social Policy
Redesign in Britain, the European Union and Canada. Research Report F|41. Ottawa:
Canadian Policy Research Networks.
Seguin, Anne-Marie and Gerard Divay. 2002. “Urban Poverty: Fostering Sustainable and
Supportive Communities.” In F. Leslie Seidle (ed.). The Federal Role in Canada’s
Cities: Four Perspectives. Discussion Paper F|27. Ottawa: Canadian Policy Research
Networks.
Seidle, F. Leslie. 2002. “The Federal Role in Canada’s Cities: Overview of Issues and Proposed
Actions.” In F. Leslie Seidle (ed.). The Federal Role in Canada’s Cities: Four
Perspectives. Discussion Paper F|27. Ottawa: Canadian Policy Research Networks.
Task Force on Community Investments. 2006. Achieving Coherence in Government of Canada
Funding Practice in Communities. Ottawa: HRSDC.
Torjman, S. 2007. Shared Space: The Communities Agenda. Ottawa: Caledon Institute of
Social Policy.

--------------------------------------------
[ 1 ]. En.wikipedia.org
[ 2 ]. LECTURE by Michael J. Prince Lansdowne Professor of Social Policy University of Victoria
Page 1 - Intorduction
[ 3 ]. En.wikipedia.org
[ 4 ]. LECTURE by Michael J. Prince Lansdowne Professor of Social Policy University of Victoria
Page 4
[ 5 ]. LECTURE by Michael J. Prince Lansdowne Professor of Social Policy University of Victoria
Page 4,5
[ 6 ]. Saint-Martin, Denis. 2004. Coordinating Interdependence: Governance and Social Policy
Redesign in Britain, the European Union and Canada. Research Report paper|41
[ 7 ]. Document: Cities: Four Perspectives. Discussion Paper F|27. Ottawa: Canadian Policy Research Networks.
[ 8 ]. En.wikipedia.org
[ 9 ]. LECTURE by Michael J. Prince Lansdowne Professor of Social Policy University of Victoria
Page 2
[ 10 ]. Seguin, Anne-Marie and Gerard Divay. 2002. “Urban Poverty: Fostering Sustainable and
Supportive Communities.” En.wikipedia.org
[ 11 ]. Information references used by Michael J. Princes’ into his lecture