Пушенето на тютюн зачестява застрашително в целия свят и, което е най-тревожно, все по-голям брой жени, деца и юноши се пристрастяват към този вреден за здравето порок. Многобройни и разнообразни са пакостните въздействия от пушенето на цигари. Стотици хиляди хора боледуват и умират преждевременно от заболявания, свързани пряко или косвено с тютюнопушенето. Това го превръща в страшен социален бич за човечеството. Изследванията в различните страни в света потвърждават, че заболяванията, свързани с пушенето на цигари, причиняват толкова много смъртни случаи, че те представляват една от най-големите, а може би и най-голямата, заплаха за съвременното общество. Броят на починалите в резултат на тютюнопушенето нараства всяка година и, изглежда, ще продължи и в бъдеще, ако не настъпят коренни промени в навика на хората да пушат. Заболяванията и съкращаването на живота като резултат от пушенето на цигари стават по-ясни и убедителни с натрупването на все по-нови данни и доказателства в тази насока. Тютюнопушенето сега представлява толкова важна причина за смъртта на хората, колкото бяха в миналото епидемиите от коремен тиф, холера или туберколоза. Когато бяха разккрити причините на тези заболявания, те бяха овладени и напълно ограничени. Взетите предпазни мерки в развитите страни премахнаха в действителност тифа и холерата, а след като бяха въведени в употреба ефективни лекарствени средства, броят на починалите от туберколоза рязко намаля. Но въпреки голямата гласност, която се дава относно опасностите на пушенето на цигари, много хора като че ли не желаят да се съобразят с фактите, а мнозина от тези, които ги приемат, не желаят или не могат да се откажат от този вреден навик, за да отстранят заплахата за здравето си. През 1938 година е направен пръв опит да се сравни смъртността между голям брой пушачи и непушачи и е установено, че пушачите на цигари са застрашени в по-голям процент да умрат преждевременно, отколкото непушачите, особено преди 45-годишна възраст. Сега тези наблюдения се потвърждават и разширяват с нови системни изследвания, при които се определят точно навиците за пушене на големи групи пушачи и се сравнява броят на починалите пушачи с този на непушачите и данните се регистрират по години. При тези наблюдения се доказва намалената продължителност на живота при пушачите и това е в зависимост от количеството, дори и от вида на тютюна, който се използва. Но в крайна сметка корелацията смъртност-пушене остава основна за изследванията на много учени по целия свят. В тази насока извършените голям брой изследвания в различни страни са довели до един и същи резултат. Пушачите на цигари живеят по-кратко от непушачите, като с употребата на повече цигари процентът на ранната смъртност се увеличава.

Никотинът и въздействието му

Количеството на никотина, който се съдържа в дима на главната струя при различните видове цигари, варира от 0,4 до 3 мг на цигара. Пушачите, които вдишват цигарения дим, поемат до 90 % от това количество, а тези, които не вдишват дима – до 10 %. Абсорбирането на никотина зависи както от вида на тютюна, така и от начина на пушенето му. Точното количество, което се абсорбира от пушача е трудно да се определи пряко, но се изчислява, че средният пушач, който „гълта” дима, при всяко вдишване поема никотин в доза, която е равна на около 0,1 мг, вкаран венозно. Действието на никотина върху нервната клетка. Пренасянето на нервни импулси от една клетка до друга се дължи на освобождаването на химическите вещества ацетилхолин и норадреналин в нервните окончания. Никотинът може да наподоби това действие, но тъй като той отначало стимулира, а по-късно потиска пренасянето на нервните импулси, смята се, че действията му са твърде сложни и разнообразни. При опити с животни се установява, че няколко минути след венозното му инжектиране никотинът се намира в мозъка в сравнително високи концентрации. Съществуват обаче значителни различия в действието на никотина при различните животни, тъй като при някои от тях се понижава активността на мозъка. Например потиснати и пасивни плъхове се активизират и обратното. Този ефект се дължи вероятно на отделянето на ацетилхолин в мозъка. Резултатите от тези експерименти съвпадат с твърденията на някои пушачи, че пушенето предотвратява сънливостта и че улеснява умствената работа или има успокояващ ефект при напрегнати положения. Някои пушачи смятат, че никотинът има успокояващо, а други, обратно, възбуждащо действие. Има малко преки експериментални данни за влиянието на тютюна върху нервната система на човека. Прилагането на малки дози никотин или самото пушене предизвиква промени в различните проби за мозъчна активност или в електроенцефалограмата, като проличава тенденция към възбуда. От друга страна, съществуват обективни доказателства за успокояващото му действие върху нервната система, например потискане на коленните рефлекси след пушене на цигари. Никотинът има важно действие върху нервната система на човека, което се изразява във възбуждане или успокояване в зависимост от дозата, от продължителността на пушенето, от състоянието на активност на пушача, от индивидуалната му структура и психологическата нагласа. Действие на никотина върху сърцето и кръвоносните съдове. Никотинът при пушене или след инжектиране действа пряко на нервните центрове, които контролират кръвното налягане и сърдечната дейност. При пушенето на цигари надбъбречните жлези освобождават хормоните адреналин и норадреналин и по този начин концентрацията им в кръвта се увеличава. На това се дължи основното въздействие на пушенето върху кръвоносните съдове. При нормални хора пушенето или вдишването на никотин причинява учестяване на сърдечната дейност, увеличава ударния обем на сърцето, повишава кръвното налягане и води до свиване на кръвоносните съдове. При пушачи с коронарна болест на сърцето обаче ударният обем на сърцето може да не се увеличи или може дори да се намали след изпушването на една цигара; появяват се прескачания в сърдечната дейност и тези явления могат да доведат до сериозни опасности за здравето на пушачи с болно сърце. Пушенето на никотин увеличава съдържанието на мастните киселини в кръвта и създава склонност на тромбоцитите (кръвните плочки) да се слепват помежду си и по стените на кръвоносните съдове. Това са всъщност ранни стадии на съсирване на кръвта (тромбоза) и несъмнено допринасят за развитието на атеросклерозата на артериите. С това се обяснява защо във венечните артерии на сърцето на пушачи на цигари се среща по-изразена атеросклероза, отколкото при непушачи. Пушенето на никотин предизвиква отделянето на хормон на хипофизната жлеза, който временно намалява отделянето на урина. Този хормон може също да повиши кръвното налягане. При животните никотинът повишава нивото на кръвната захар, но това действие е непостоянно при човека.

В цигарения дим се съдържа и въглероден окис в големи количества. Тъй като въглеродният окис се свързва с хемоглобина, който пренася кислород в кръвта, в резултат на пушенето се губи до 10 % от способността на кръвта да пренася кислород. От това се повлиява най-много сърдечният мускул, който се нуждае от голямо количество кислород. Ако при заболяване на венечните артерии се наруши притокът на кръв, под действието на въглероден окис, сърцето допълнително спъва своята работа. Възможно е в такива случаи сърдечната функция да се нарушава не само от намалението на кислородния приток, но и поради смутеното използване на кислорода, което може да настъпи в следствие действието на цианатите, получени от водородния цианид в тютюневия дим, върху обмяната на сърдечния мускул. Нарушаването на кислородния транспорт и неговото използване има малко значение при здрави и млади хора, но обикновено ограничава по-високата активност на спортистите. То може да се отрази на растежа на плода.
Пушене и рак на белите дробове

Нормалните клетки се променят в ракови, когато са изложени на влиянието на "канцерогени" (вещества, които причиняват рак). Те взаимодействат с различни структури от клетъчната ДНК и причиняват изменения каращи клетките да мутират. В 80% ракът на белия дроб е в резултат на тютюнопушене. В цигарения дим има повече от 2000 известни канцерогенни химикали. Близо 87% от рака на белия дроб в Съединените Щати е пряко свързан с тютюнопушенето. Повече от 50% от новооткритите случаи на рак на белия дроб засягат бивши или пасивни пушачи. Мъжете пушачи увеличават риска от смърт поради рак повече от 22 пъти, жените пушачи – повече от 12 пъти. Непушачите, при които е открит рак на белия дроб са в повечето случаи жени. След като през 1964г. U.S. Surgeon General оповести резултатите си от проучването на връзката пушене и здраве, повече от 2 000 000 души в САЩ са починали от рак на белия дроб причинен от пушене. Намаляването на риска от рак, става значимо едва след 5 годишен въздържателски период. С увеличаването на този период, закономерно намалява и рискът, въпреки че, при бившите пушачи той винаги е по-голям в сравнение с хората, които никога не са пушили. Жените развиват рак на белия дроб при по-кратък пушачески стаж и при по-малка експозиция на тютюнев дим. В Англия от белодробен рак, преди въвеждането на забрана за тютюнопушене на обществени места, годишно умират по 27 000 мъже и 550 жени. Половината от тях са под 65-годишна възраст. При мъжете най-високата смъртност от това заболяване се наблюдава между 55 и 64 год., а при жените – на възраст от 45 до 54 год. Извършвани са изследвания, при които предварително се набелязват голям брой хора, които пушат, проследяват се през време на целия им живот и когато умрат, се установява причината за тяхната смърт. Този метод безспорно превъзхожда проучванията на някои изследователи, които споменават пушенето, след като вече се е развило заболяването. Осем такива т.нар. проспективни (насочени) изследвания установяват единодушно, че белодробният рак нараства успоредно с увеличаването на изпушваните цигари. Четири от тези изследвания, които са обхванали 1 430 000 лица за период от четири до повече от десет години, доказват пряката зависимост между риска от белодробен рак и броя на цигарите, които се изпушват дневно. Върху склонността за заболяване от рак на белия дроб при пушачите, въздействат и някои други фактори. Един от тях е вдишването („гълтането”) на тютюневия дим. Установено е, че най-много вдишват страстните пушачи. От друга страна, по-младите пушачи „гълтат” повече дим, отколкото по-възрастните. Друг фактор е възрастта при започване на пушенето. В едно проучване, което било обхванало един милион пушачи, мъжете, които са започнали да пушат преди 15-годишната си възраст, са показали 5 пъти по-голяма смъртност от рак на белите дробове, отколкото тези, които са започнали този вреден навик над 25-годишната си възраст. Тук е много важно да отбележим, че е доказано, че ако човек достигне 20-годишна възраст без тютюнопушене, шансът той да започне след това е много малък – 2,5 %. Като следващ фактор можем да отбележим начина на пушене на цигарите. Опасността от белодробен рак нараства у тези пушачи, които правят по-голям брой вдишвания при изпушването на една цигара, особено към нейния край. От значение са също времето за изпушване на цигарата, оставянето на цигарата между устните, повторно запалване на полуизпушена цигара. Тези, които се отказват от вредния си навик да пушат цигари, са много по-малко склонни да заболеят от рак на белия дроб, отколкото тези, които продължават да пушат. Рискът от преждевременна смърт намалява бързо след спирането. При изследването на английските лекари, които са престанали да пушат и в продължение на пет години не са пушили, рискът е спаднал наполовина в сравнение с тези, които са продължили да пушат, а след 15 год. е спаднал още повече, като се е приближил до съвършено малкия риск на непушачите. При проведено аналогично изследване между 1951 и 1965 год., отново в Англия, половината от лекарите, които били включени в него, са спрели да пушат. Докато през този период смъртността от белодробен рак всред всички мъже в Англия е нарастнала със 7 %, при лекарите от същата възрастова група тя е намаляла с 38 %. Това не само потвърждава, че пушенето на цигари причинява рак на белите дробове, но също показва, че масовото отказване от този навик би понижило броя на починалите от това заболяване. Количествената връзка между пушенето на цигари и развитието на рак в белите дробове най-просто се обяснява с със съществуването на причинна обусловеност. Други обяснения не са в състояние да се съобразят със съществуващите факти. Уврежданията, съкращаването на живота и нещастията, които причинява това злокачествено заболяване на стотици хиляди хора по света, могат да бъдат предотвратени само чрез масовото отказване от пушенето на цигари.

Пушене, хроничен бронхит и емфизем на белите дробове

Всяка година хиляди мъже и жени след продължителен срок на нетрудоспособност умират от хроничен бронхит и емфизем (разширяване на белите дробове). Първите признаци на хроничния бронхит са кашлицата и отделянето на храчки, което обикновено се смята като „тютюнджийска кашлица” и се приема от много пушачи като напълно нормално явление. Когато болни от бронхит биват запитвани дали кашлят, те нерядко отговарят: „Да, като всички други”. Те обаче не съзнават, е хора със здрави бели дробове не кашлят и не вадят храчки. Отделните храчки са обикновено бистри и безцветни, като от време на време, особено през зимата, стават по-обилни и съдържат жълтеникав и зеленикав гной. Тогава обикновено болният има и повишена температура и се чувства зле. Най-сериозната характерна черта на заболяването е постепенното стеснение на въздухоносните пътища в белите дробове. Това причинява нарастващо затруднение в дишането, което още повече се влошава от съпътстващия енфизем на белите дробове. При това малките въздушни мехурчета в тях (алвеолите), където кислородът се поема от преминаващата през тях кръв, се разширяват и разкъсват, така, че повърхността, която остава на разположение на газовата обмяна, намалява. Когато това настъпи, необходим е много повече въздух, за да покрие кислородните нужди на организма. Появява се задух и при най-малко усилие причинява големи затруднения на болния. При някои болни кръвообращението в белите дробове също се нарушава; В резултат на това сърцето не може да работи нормално и се развива сърдечна недостатъчност. Изследванията, направени в редица страни показват, че съществува тясна връзка между броя на изпушените цигари и честотата на кашлицата и ваденето на храчки. Че пушенето на цигари е главната причина за кашлицата и отделянето на храчки, се доказва и от факта, че тези признаци обикновено намаляват или изчезват след отказване от пушенето. Нормално в бронхите не се намират бактерии, но в бронхите на болни от бронхит се откриват различни микроорганизми. Пушенето на цигари причинява изобилна секреция на лигавицата на бронхите, с което се нарушава защитата на белите дробове срещу инфекция. По този начин пушачите на цигари, особено онези, които кашлят, заболяват по-често от възпалителни белодробни заболявания. Тази склонност се проявява не само у възрастните хора, но също и у по-младите – ученици, студенти и др., които са придобили навика да пушат. Въпреки, че някои хора гледат на тези заболявания като на обикновени и безопасни, те често трябва да се лекуват със скъпи антибеотици и могат да доведат до продължително отсъствие от работа. С напредването на хроничния бронхит се нарушава и белодробната функция, заболяванията стават постепенно съвсем сериозни и накрая могат да завършат фатално. Когато пушачите спрат да пушат, обикновено кашлицата и отделянето на храчки намаляват и те стават по-малко податливи на белодробни инфекции. При по-млади пушачи функцията на белите дробове може бързо да се възстанови до нормата. При пушачите, у които функцията на белите дробове е умерено засегната, след отказа от пушене може да настъпи значително облекчение на задуха, въпреки многогодишното пушене преди това. Когато обаче бронхитът и емфиземът са напреднали, увреждането на белите дробове е невъзвратимо, спирането на пушенето оказва малък ефект върху задуха, въпреки че настъпва доста голямо облекчение вследствие намаляването на кашлицата и отделянето на храчките. Затова своевременното отказване на цигарите е от основно значение за избягването на белодробни заболявания, които често могат да доведат и до смърт. Същевременно трябва и да се провеждат масови кампании, които да дават нужната относно ефекта от тютюнопушенето информация, като по този начин да се ограничи започването на пушене на цигари от децата в ранна възраст.

Пушене и болести на сърцето и кръвоносните съдове

Пушене и коронарна болест на сърцето (коронарната болест на сърцето се нарича още исхимична болест на сърцето, гръдна жаба, стенокардия, ангина пекторис и др. Тя е заболяване на коронарните (венечните) артерии, които снабдяват сърцето с кръв). Коронарната болест на сърцето понастоящем е най-честата причина за смъртта в повечето развити страни. Броят на смъртните случаи, дължащи се на тази болест, расте постоянно през последните години. Жените се засягат много по-малко от мъжете, особено преди 50-годишна възраст. Големият брой мъже на средна възраст, които сега заболяват от коронарна болест на сърцето, представляват сериозен социален и икономически проблем. От починалите в Англия през 1968 год. 99 082 мъже на възраст от 35 до 64 год. 31 013 (31 %) са умрели от това заболяване. Коронарната болест на сърцето е била причина за смъртта на 7582 жени (13 %) от 57 483 жени, починали през същата година. За сравнение може да се посочи, че смъртността от рак на белите дробове през същата година е била 12 494 мъже и 2543 жени. Коронарната болест на сърцето не е толкова честа в слабо развитите страни, които не са възприели начина на живот на цивилизованите страни, където начинът на хранене, затлъстяването, липсата на движения и пушенето на цигари са рискови фактори за възникване на това заболяване. Извършените масови изследвания показват, че рискът от смърт в резултат на коронарната сърдечна болест е несъмнено по-голям при пушачите на цигари, отколкото при непушачите. Този риск е два пъти по-голям у пушачите в по-ранна възраст и в около един път и половина по-голям в по-напредналата възраст. Направени са и голям брой изследвания, обхващащи широки слоеве от населението, които показват, че кризи от стенокардия (гръдна жаба), които не са завършвали смъртоносно, също са по-чести при пушачи на цигари, отколкото при непушачи, и че честотата на тези пристъпи съответства на броя на цигарите, изпушени за 24 часа (т.е. колкото повече цигари изпуши едно лице, толкова по-голяма е вероятността да получи коронарна болест). Счита се, че гръдната жаба може да настъпи по-често при пушачите. Тя може да настъпи след по-малки усилия след пушене, като се предполага, че това се дължи на увеличената работа на сърцето, което пък е резултат на действието на никотина. Този ефект намалява, когато се пушат цигари с намалено съдържание на никотин. Електрокардиограма, извършена по време на изпушването на една цигара, може да претърпи промени, които показват намалено кръвооросяване на сърцето. При обширни изследвания в Съветския съюз и Съединените щати е било установено, че съществува постоянна зависимост между пушенето на цигари и честотата и големината на артериалните плаки, които се откриват във венечните артерии. Коронарната болест на сърцето е честа и при непушачите. Много други фактори могат да пволияят развитието на заболяването. Затлъстяването, кръвната захар, повишеното съдържание на холестерин в кръвта, недостатъчните физически движения, повишеното кръвно налягане, нарушената функция на белите дробове, дори особеностите в характера представляват такива рискови фактори. Хора със силни амбиции, замах и припряност в работата си са по-склонни към развитието на коронарна сърдечна болест в сравнение с хора, които имат по-спокоен характер. Но пушачите на цигари и от двата типа са приблизително два пъти по-склонни към това заболяване, отколкото непушачите със същите типове характери. Статистически изследвания са показали ясно, че съществува връзка между пушенето на цигари и коронарната болест на сърцето. Повишеният риск постепенно намалява след преустановяване на пушенето. Десет години след спирането на цигарите рискът се доближава до този на непушачите. Опитът с английските лекари на възраст между 35 и 64 год., много от които са се отказали от пушене, сравнен с други мъже на същата възраст, малко от които са спрели да пушат, потвърждава ползата от отказа. Наблюдавано е било намаление на смъртността от коронарна болест на сърцето в 6 % при лекарите, докато при останалото население на страната е било отбелязано увеличение с 32 %. В заключение трябва да се каже, че пушенето на цигари е важен фактор, причиняващ заболявания на артериите на сърцето, които представляват една от най-важните причини за смъртта. Ако се преустанови тютюнопушенето, смъртността от тези заболявания във възрастта между 35 и 64 год. може да бъде намалена с 25 % при мъжете и 20 % при жените. Освен коронарната болест на сърцето, тютюнопушенето може да доведе и до други болести на артериите. Отдавна се счита, че пушенето на цигари е важен фактор за развитието на атеросклерозата, която засяга артериите на целия организъм, и по този начин се намалява кръвооросяването на редица органи. Най-често се засягат артериите на краката. Болните получават силни болки, когато при движение мускулите изискват по-голямо количество кръв. Понякога може да се развие гангрена на крайника. По-скорошни данни потвърждават това неблагоприятно действие на пушенето върху кръвоносните съдове. Това заболяване (известно още като болест на Бюргер) рядко се наблюдава у непушачи и ако болният продължи да пуши, настъпва влошаване на заболяването. При едно масово изследване се е открила увеличена склонност към мозъчен удар както у мъжете, така и у жените, които пушат цигари, като смъртността от това заболяване нараснала с увеличение броя на цигарите и това се отнася за всички възрасти до 75 год. У страстните пушачи смъртността от мозъчен удър надхвърля с около 70 % тази у непушачите.

Пушене и други състояния и заболявания

Бременност. Понастоящем няма никакво съмнение, че майка, която пуши по време на бременността, забавя растежа на плода. Деца, родени от жени, които пушат, тежат средно със 150-240 г. по-малко, отколкото деца, родени от непушачки. Освен това, майки, които пушат, раждат два до три пъти по-често недоносени деца с тегло под 2,5 кг. Не е известно точно по какъв начин пушенето забавя растежа на плода. Предполага се, че пушенето ограничава притока на кръв към плацентата и по този начин се намалява количеството на хранителни вещества, които получава плодът. Въглеродният окис, който се намира в кръвта на бременната пушачка, също може да бъде вреден и да окаже отрицателно въздействие върху развитието му. Доказана е и връзката на тютюнопушенето с още редица проблеми – рак на различни органи (устата, гръкляна, носоглътката, хранопровода, пикочния мехур, задстомашната жлеза и др.), язва на стомаха и дванадесетопръстника, туберкулоза на белите дробове, болести на зъбите и венците, оказва влияние върху телесното тегло и физическото състояние на човек, както и много други. Не са малко и злополуките, които имат пряко или косвено връзка с тютюнопушенето. Най-честите злополуки, свързани пряко с пушенето, са пожарите. В Съединените щати 16-18 % от пожарите, при които има смъртни случаи, са били причинени от пушачи. Други изследвания върху честотата на промишлените злополуки са разкрили, че млади пушачи се нараняват по-често, отколкото непушачи. Проучвания показват също, че съществува връзка между автомобилните катастрофи и пушенето, но заключенията още не са окончателни. По-голямата честота на злополуките у пушачите би могла да се дължи не толкова на самото пушене, колкото на различия в психиката. Тютюнопушенето оказва влияние и върху зрението на човека. Съществува заболяване, наречено тютюнева амблиопия (тютюнева слепота), което се приписва на пушенето. Дълго време се е считало, че тази болест се дължи на съчетание между пушене и недостатъчност в храносмилането. Известни проучвания показват, че уврежданията на зрителни нерв могат да бъдат резултат от комбинираното токсично действие на цианидите, които се абсорбират от тютюневия дим и недостига на витамин В12. Цианидите в тютюневия дим може би имат отношение и към друга рядка форма на атрофия на зрителния нерв.

Спиране на пушенето

Много често гражданите си задават такъв въпрос: „Щом пушенето е вредно, защо лекарите, които знаят за вредите от пушенето?” Лекарите имат изключителна възможност да предотвратяват честите и опасни заболявания, като убеждават своите болни да се откажат от пушенето. Хората се обръщат към своя лекар за съвет и са готови да го изпълняват. Често те забелязват от белодробни и други заболявания, които изискват незабавен отказ от цигарит. Веднъж постигнат този отказ трябва да бъде затвърден. Но отказването от тютюнопушенето е сложен процес. В него се разграничават три етапа: подготвителен, етап на преустановяване и укрепване на организма без тютюнопушене. В първия етап влиза осъзнаването на същността на вредната привичка, мотивиране на решението за отказ и запознаването с някои възможни странични явления в етапа на самото спиране. Втория етап означава спиране на пушенето на тютюн, като това може да стане поетапно или изведнъж. Третият етап, укрепване на организма без тютюнопушене е най-важният, но и същевременно най-трудният период, в който личната воля и подкрепата на околните са от основно значение. Ако наистина трябва да се постигне успех в ограничаването на пушенето, то трябва да се атакува по много фронтове, като се осигурява непрекъснат поток от информация както за възрастните, така и за децата. Възпитанието в училището, масовите средста за въздействие и многобройни листовки и брошури могат да повишат съзнанието на хората за рисковете и вредата от пушенето. Лекарите трябва да дават личен пример и добри съвети, за да повлияят на решенията на хората, които желаят да се откажат от пушенето. Щом като започне да се намалява пушенето сред възрастните ще се създаде обществена нетърпимост, в резултат на която все по-голям брой пушачи ще започнат да се отказват от пушенето и тогава по-малко деца ще пожелават да станат пушачи.